КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?
Затлъстяването обозначава диапазона на повишаване на телесната маса над нивата, които се считат за здравословни за даден ръст, възраст и пол.Затлъстяването се определя като хронично състояние с натрупване на ексцесивно количество телесна мастна тъкан, което има отрицателен ефект върху здравето.Честотата му нараства лавинообразно в световен мащаб с тенденция към засягане и на детската популация.
За развитието на затлъстяване роля играят различни групи фактори, главно генетични, фактори на околната среда (хранене, ниво на физическа активност), психологически фактори, подлежащи заболявания. Определянето на етиологията на затлъстяването има важно значение при последващото изготвяне на индивидуален терапевтичен план.
Нормалното количество телесна мастна тъкан е между 25 и 30 процента при жените и между 18 и 23 процента при мъжете. Процентното съдържание на телесни мазнини се изчислява, като се раздели теглото на мастната тъкан към общото телесно тегло на даден индивид. Определени количества мастна тъкан в тялото са необходими като енергиен източник по време на физическо натоварване или енергийно депо, за предпазване от загуба на топлина от тялото, от сътресения и нараняване на по-дълбоко разположените органи и тъкани. Това са есенциалните мазнини, които се намират в костния мозък, главния и гръбначния мозък, клетъчните мембрани, мускулите и някои вътрешни органи.
Останалата част от телесните мазнини се складира в мастните депа и служи за енергиен резерв. Основното им количество е съсредоточено в подкожието и се означава като подкожна мастна тъкан, друга част се намира около вътрешните органи в коремната кухина и се означава като висцерална мастна тъкан.
Затлъстяването може да се диагностицира чрез измерване на кожна гънка, измерване обиколката на талията, съотношението между талия и ханш или талия и ръст, измерване на индекса на телесна маса и редица други методи.
Високата му честотата и здравните рискове, които крие, налагат своевременно лечение с консервативни (диета, физическа активност, лекарства, добавки) или оперативни методи (бариатрична хирургия), както и ранна профилактика в детска и юношеска възраст.
КОИ СА МЕХАНИЗМИТЕ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ БАЛАНС,АПЕТИТА И ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВА?
Балансът на енергия се равнява на вноса на енергия с храната минус разхода на енергия за основната обмяна, двигателната дейност, растежа и топлинните загуби.
Основните нутриенти в храната, които служат като източник на енергия са въглехидратите, мазнините и белтъците. Главният източник на енергия в човешкото тяло са въглехидратите, мазнините служат за енергиен запас, а белтъците могат да са източник на енергия, но основната им функция е като източник на градивен материал, осигуряващ растежа и развитието на организма. При изгарянето (разграждането) на 1 грам мазнини се отделят 9 kcal, а на 1 грам въглехидрати и белтъци по 4 kcal.
Затлъстяването е следствие на нарушен енергиен баланс, в резултат на което се натрупва прекомерно количество мастна тъкан в организма. При здрави хора е налице равновесие между енергийния прием и енергийния разход, докато при хората със затлъстяване има повишен енергиен внос, намален енергиен разход или и двете, като излишъкът от енергия при тях се складира под формата на мазнини.
Основна роля в регулацията на енергийния баланс имат редица невротрансмитери и хормони, които се разделят в две големи групи, а именно орексигенни, повишаващи апетита и анорексигенни, потискащи апетита.
1.Невроендокринна регулация на апетита
Апетитът и ситостта се регулират чрез комплекс от сложни невроендокринни сигнални пътища, в които участват около 40 хормона, невропептиди, ензими, различни други химични посредници и техните рецептори. Финият баланс между потискащите и увеличаващите апетита невротрансмитери играе значима роля за развитие на затлъстяване:
- невротрансмитери, повишаващи апетита: основните невротрансмитери, които повишават и стимулират апетита, са невропептид У (NPY) и агути свързания пептид (AgRP). Те увеличават апетита у животински модели и хора чрез стимулиране на неконтролируем прием на храна, освен това намаляват нивото на обмяната и енергийния разход. За NPY се смята, че увеличава преференциално въглехидратния прием, увеличава инсулиновите нива и количеството енергия, която се складира под формата на мазнини в организма. Галанинът е друг хипоталамичен хормон, за който се смята, че повишава апетита чрез влечение към прием на мазнини. Други белтъчни хормони, които стимулират апетита и се произвеждат от хипоталамуса, са орексигенните пептиди А и В
- невротрансмитери, намаляващи апетита: алфа-меланоцитостимулиращият хормон е централен потискащ невротрансмитер и е първичният антагонист (с противоположно действие) на агути свързания пептид. Серотонинът или 5-хидрокситриптамин е също апетитопотискащ невротрансмитер, особено по отношение вноса на въглехидрати. Допаминът от своя страна се свързва с удоволствието от акта на храненето и хората с дефект на допаминовите рецептори могат да са предразположени към затлъстяване
2. Ентеро-хормонална регулация на апетита
Ентеро-хормоналната регулация на апетита включва в себе си сложните взаимодействия между редица, произвеждани от стомашно-чревния тракт субстанции, главно хормони и апетита, като в зависимост от секретираните хормони апетитът се потиска или стимулира. Сред основните регулатори се включват:
– грелин: грелинът е вероятно най-важният орексигенен хормон, който се освобождава от лигавичните клетки на изходната част на стомаха. Неговите нива бързо нарастват при гладуване и достигат най-високите си стойности преди хранене. При пациенти, при които е осъществена бариатрична хирургия, има по-ниски нива на грелина, като това допринася за редукцията на теглото, независимо от механичните ефекти на хирургичната манипулация
– инсулин: инсулинът, хормон който се отделя от бета клетките на панкреаса, чрез кръвния ток осъществява действието си върху централните регулатори, като ефектът се изразява в намаляване на приема на храна. Инсулиновите нива се повишават след хранене
– холецистокинин: холецистокининът е друг белтъчен хормон, който се синтезира от панкреаса в отговор на скорошен прием на храна, като стимулира панкреасната секреция на храносмилателни ензими и потиска изпразването на стомаха и секрецията на жлъчни киселини. Той е най-важният модулатор на краткотрайното чувство на ситост
– УУ пептид: УУ пептидът се произвежда от лигавичните клетки на тънкото и дебелото черво. Като друг модулатор на краткотрайния енергиен баланс той се освобождава при обилно хранене, за да намали апетита
3.Регулация чрез адипоцитни хормони и цитокини
Мастната тъкан, освен като енергийно депо, функционира и като много активен ендокринен орган, което се доказа с откриването на лептина, хормон, който се отделя преди всичко от мастните клетки и регулира апетита. Редица фактори оказват влияние върху адипоцитите (мастните клетки), като по-важните от тях са:
– адипоцитни фактори, свързани с инсулинова резистентност: циркулиращият лептин въздейства върху невротрансмитерите и потиска апетита, като лептиновите нива са в пряка зависимост от количеството мастна тъкан на даден индивид. Интересна особеност е, че при лица със затлъстяване е налице свръхпродукция на лептин, което поражда теорията за наличието на лептинова резистентност. Лептиновите нива са свързани в значителна степен с инсулиновите нива на гладно и инсулиновата резистентност при затлъстели индивиди, като освен лептина, останалите адипоцитни хормони, свързани с инсулинова резистентност, са резистин, интерлевкин-6 и тумор некротизиращия фактор алфа
– адипоцитни фактори, които увеличават инсулиновата чувствителност: адипонектинът е адипоцитен хормон, който може да намали сърдечно-съдовия риск и проявите на метаболитен синдром. Ниските му нива водят до нарастване на риск от развитие на инсулинова резистентност. Дефицитът му пък е свързан с нарастване на съдовото възпаление и развитието на неалкохолен стеатохепатит
Регулация чрез периферни хормони
Периферните хормони, участващи в регулацията на енергийния баланс чрез директно повлияване на нивата на синтез и разграждане на мазнините (процес, известен като липолиза), са катехоламините, инсулинът, кортизолът и растежният хормон. Основните техни особености и действия по отношение на енергийния баланс включват:
– катехоламини: основните катехоламини са адреналин и норадреналин и имат разграждащ мазнините ефект
– инсулин: инсулинът възпрепятства разграждането на мазнините, което води до мастно натрупване
– кортизол: субстанцията показва по-комплексно действие, като се предполага, че кортизолът потиска разграждането на мазнините във висцералната мастна тъкан, но стимулира липолизата в периферните тъкани с развитие на централно затлъстяване (натрупване на мастна тъкан по лицето, шията, гръдния кош и корема) и периферна редукция ма мастната тъкан (намалено натрупване по крайниците)
– растежен хормон: растежният хормон има липолитично действие. Заедно с кортизола има допълващо действие по време на стрес и гладуване, като по този начин се обезпечава необходимостта от енергия чрез мастните депа
КАКВИ СА ВИДОВЕТЕ МАСТНА ТЪКАН И КАКВА Е ТЯХНАТА РОЛЯ В ОРГАНИЗМА?
Мастната тъкан изпълнява редица важни физиологични функции, като при недостиг или излишък нараства рискът от развитие на различни усложнения. Излишъкът от мастна тъкан упражнява вредно за организма действие, имащо за резултат инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс или тип 2 захарен диабет, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания и повишена заболеваемост от рак.
Същевременно съществува критичен праг на количеството мастна тъкан, под който не е възможно нормалното функциониране на организма вследствие нарушаване на редица жизненоважни процеси.
1.Особености и функции на мастната тъкан
Мастната тъкан представлява орган, който притежава механична и метаболитна функция. Механичната функция се изразява в предпазване от загубата на топлина и протекция на вътрешните органи. Мастната тъкан представлява съществена част от цялостния енергиен метаболизъм и е главният орган за енергийно складиране на триглицериди.
Основните особености по отношение на съхранение, разпределени и важни промени, настъпващи през юношеството включват:
– съхранение на мастната тъкан: по-голямата част от мазнините в тялото се съхраняват в адипоцитите (мастните клетки). Определено количество може да се съхранява под формата на мастни капчици в скелетната мускулатура. Освен в складирано състояние в тъканите, част от мазнините под формата на триглицериди, циркулират свободно в кръвта.
– разпределение на мастната тъкан: мастната тъкан е разпределена в цялото тяло, като преобладаващата част (около 80 процента) се намира в подкожието и е съсредоточена в две главни депа, а именно абдоминално (в областта на корема) и глутеофеморално (в областта на седалището и бедрата). По-малко количество от подкожната мастна тъкан се намира по скалпа, дланите, стъпалата и вулвата. Останалите 20 процента мастна тъкан са разпределени около вътрешните органи, в гръдната кухина, както и в костния мозък (жълт костен мозък).
– важни промени през пубертета: телесният състав и количеството мастна тъкан като част от него се променят при момичетата и момчетата през периода на юношеството. При момчетата общата мастна тъкан се увеличава бавно, докато мускулната и костна маса се увеличават значително през последните стадии на пубертета. При момичетата общата мастна тъкан нараства във възрастта 8-18 години, докато мускулната и мастна тъкан също нарастват през пубертета, но в по-малка степен в сравнение с момчетата. По този начин, през периода на пубертета момичетата се оказват с повече телесна мастна тъкан, докато момчетата са с по-големи мускулна и костна маса. И при двата пола през пубертета има промяна в отлагането на мастна тъкан от подкожно към централно разпределение, което е по-изразено при момчетата
2.Видове мастна тъкан
Адипозната тъкан най-общо бива бяла и кафява, за всяка от които са характерни специфични особености, функции и разпределение.
Най-общо се счита, че кафявата мастна тъкан се отнася до кърмаческия период, а след това преобладава бялата с определени механизми за натрупване и нарастване:
– бяла мастна тъкан: бялата мастна тъкан се състои от адипоцити, които са зрели, изпълнени с липиди клетки. Адипоцитите, изграждащи мастната тъкан, се откриват още през 15-та гестационна седмица от развитието на плода, като с напредване на бременността се увеличават техните брой и обем от 5 на 15 процента. Освен адипоцити, в състава на мастната тъкан влизат и други клетъчни типове, като фибробласти, макрофаги и ендотелни клетки
– кафява мастна тъкан: за разлика от бялата мастна тъкан, кафявата представлява различен тип метаболитна тъкан, която е налице в кърмаческия период. Нарича се така поради червено-кафявия си цвят, който се дължи на нейното богато кръвоснабдяване и наличието на множество митохондриални цитохроми в адипоцитите, които окисляват мастните киселини и по този начин генерират топлина в по-голяма степен, отколкото да служат като енергийно депо. Тази термогенна функция на кафявата мастна тъкан е важна за поддържането на телесната температура на новороденото дете. Кафявата мастна тъкан се намира в перикарда (сърдечната торбичка, бъбреците, надбъбречните жлези, тимуса, очните орбити и други). С течение на възрастта, адипоцитите на кафявата мастна тъкан започват все повече да съхраняват масти и тя се превръща в бяла мастна тъкан
– натрупване на мастна тъкан: натрупването на мастна тъкан става по два основни механизма, а именно чрез хипертрофия на адипоцитите, които се изпълват с масти, в резултат на което се увеличава техният обем, и чрез хиперплазия, процес, при който се образуват нови мастни клетки. През първата година след раждането количественото нарастване на мастната тъкан е предимно за сметка на хипертрофия. Впоследствие обемът на мастните клетки остава относително постоянен във възрастта от 2 до 14 години, а броят им бавно нараства. При затлъстелите деца в тази възраст има нарастване както на обема, така и на броя на адипоцитите. Точният механизъм, по който адипоцитите хиперплазират, не е изяснен, но се предполага, че те имат определен капацитет за увеличаване на размера им и когато този капацитет се надхвърли, започват да се образуват нови клетки. Размерът на мастните клетки може да варира, да се увеличава и намалява, но веднъж образуван нов адипоцит, той остава постоянен и може да се отстрани само чрез липосукция
КАКВИ ВИДОВЕ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ ИМА?
Видовете затлъстяване се класифицират според различни критерии, като множеството класификации подпомагат оценката на тежестта на затлъстяването, рисковете от усложнения и мога да подпомогнат изграждането на индивидуален терапевтичен план за справяне с проблема.
1. Морфологични критерии
Морфологичните критерии разглеждат затлъстяването при отделните индивиди в зависимост от начина на увеличаване (броя или обема) на мастните клетки, според превалирането на процесите хиперплазия или хипертрофия на адипоцитите.
Според морфологични критерии се различават следните основни видове затлъстяване:
– хиперпластичен тип затлъстяване: характеризира се с увеличаване броя на мастните клетки, които обаче запазват размера си. Клинично този тип затлъстяване е с ранно начало, преди 18-годишна възраст и протича като по-тежка форма. Често се среща сред индивидите с фамилна обремененост за затлъстяване и се поддава трудно на лечение поради факта, че броят на адипоцитите не може да се редуцира, дори и след отслабване. Те продължават съответно да служат, като стимул за повишен апетит с поддържане на положителен енергиен баланс
– хипертрофичен тип затлъстяване: хипертрофичният тип затлъстяване е за сметка увеличаване на размера на адипоцитите вследствие на повишено отлагане на масти в тях под формата на мастни капки. Обикновено той е с начална изява в средна и напреднала възраст. Протича като по-лека или средно тежка форма на затлъстяване и е зависим повече от външни фактори, най-често повишен калориен внос вследствие на прехранване
– смесен тип: при смесения тип затлъстяване е налице комбинация от хиперпластичен и хипертрофичен тип затлъстяване, като е налице увеличен брой и увеличен обем на адипоцитите.
2. Клинични критерии
Клиничните критерии за затлъстяването се фокусират върху това коя половина от тялото е по-засегната от болестния процес, като макар тези типове затлъстяване да се срещат и при двата пола, то андроидният е по-характерен за мъжете, а гиноидният за жените.
Клиничните критерии определят следните видове затлъстяване:
– андроидно затлъстяване: нарича се още мъжки тип затлъстяване, централно затлъстяване или затлъстяване тип “ябълка” и се характеризира с натрупване на прекомерно количество мастна тъкан в горната половина на тялото, над ханша. Отлагане на мастна тъкан може да има и по горната част на гърдите, раменете и врата. Свързано е с нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет тип 2, дислипидемия, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, високи нива на свободния тестостерон. Пациентите с този тип затлъстяване са податливи към метаболитен синдром, подагра, захарен диабет тип 2, някои злокачествени заболявания и са с повишен сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск. Този тип затлъстяване е от хипертрофичен тип и резултатите от лечението са по-добри в сравнение с гиноидния тип затлъстяване
– гиноидно затлъстяване: известно е още като женски тип затлъстяване или затлъстяване тип “круша”. Характеризира се с отлагане на мазнини предимно в долната половина на тялото. Свързано е с по-висок риск от варикозни (разширени) вени и артрит, като е по-малко вероятно е да се развият свързани със затлъстяването заболявания. То е от хиперпластичен тип и е резистентно на лечение
– смесен тип затлъстяване: представлява комбинация от характеристиките на андроидния и гиноидния тип затлъстяване.
3. Критерии според тежестта на затлъстяването.
Тежестта на затлъстяването може да се определи в зависимост от това колко процента над идеалното тегло е наличното увеличение, както и с използване на индекса на телесна маса.
Според стойностите на индекса на телесна маса затлъстяването се категоризира в следните степени:
първа степен затлъстяване: стойности от 30 до 34,9 кг/м²
втора степен затлъстяване: стойности от 35 до 39,9 кг/м²
трета степен затлъстяване: нарича се още морбидно (болестно) затлъстяване и за него са характерни стойности над 40 кг/м²
Освен индекса на телесна маса, друг често използван метод за определяне на тежестта на затлъстяването при конкретния пациент е в зависимост от увеличението над идеалното тегло.
Според процентното увеличение на телесното тегло над идеалното, затлъстяването се дели на следните степени:
първа степен затлъстяване: увеличение от 15 до 29,9 процента
втора степен затлъстяване: увеличение от 30 до 49,9 процента
трета степен затлъстяване: увеличение от 50 до 99,9 процента
четвърта степен затлъстяване: нарича се още болестно затлъстяване и за него е характерно увеличение над 100 процента.
Каква е честотата на затлъстяването и наднорменото тегло?
Честотата и разпространението на затлъстяването и наднорменото тегло през последните няколко години нараства лавинообразно в световен мащаб и придобива размерите на пандемия с важно социално-икономическо. Именно поради тази тенденция, понастоящем е възприет термина “глобезити” (global obesity).
По данни на Световната Здравна Организация наднорменото тегло и затлъстяването се явяват петата по честота причина за смърт в световен мащаб. Около две трети от населението на света живее в страни, където смъртността вследствие на наднормено тегло и затлъстяване е по-голяма, в сравнение с тази дължаща са на недохранване и поднормено тегло (отнася се за страните с високи и повечето от страните със средни доходи на населението).
Затлъстяването е около четири пъти по-често срещащ се проблем в някои от развиващите се страни в сравнение с малнутрицията (недохранването), като проучвания показват по-висока смъртност в резултат от затлъстяване в сравнение с малнутриция.
КОИ ПРИЧИНИ ВОДЯТ ДО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
1. Генетични фактори.
Генетичните фактори са свързани с повишен риск към наддаване на тегло с развитие на затлъстяване и взаимодействат с други фактори от обкръжаващата среда, като неправилно хранене с прием на храни с високо съдържание на масти и захари, прием на големи количества храна, физическо обездвижване.
Множество проведени изследвания при еднояйчни близнаци потвърждават, че има тясна зависимост между генетичните фактори и телесното тегло на даден индивид. Наднорменото тегло и затлъстяването показват тенденция за предаване в семействата от родителите на децата им. При лицата с положителна фамилна анамнеза за затлъстяване, рискът за затлъстяване е от 2 до 8 пъти по-висок в сравнение с лицата, които не са фамилно обременени за затлъстяване.
По-голямата част от гените, които са свързани с предразположеност към затлъстяване, все още не са идентифицирани. В литературата има описани няколко форми на затлъстяване, които се наричат моногенни и са следствие на дефект или липса на даден ген. Идентифицирането на тези гени към настоящия момент е само в рамките на научноизследователски проучвания.
Към моногенните форми на затлъстяване се отнасят затлъстяване вследствие на мутации на гени, участващи в регулацията на лептин (вроден дефицит на лептин, лептинова резистентност вследствие мутация на лептиновия рецептор), затлъстяване вследствие мутация на гени, участващи в развитието на хипоталамуса и затлъстяване като част от комплексни синдроми, свързани с мутации на гени, чиято функционална връзка със затлъстяването не е установена.
Към третата група се отнасят някои синдроми, като например:
– синдром на Prader-Willi: генетично заболяване, което се характеризира със затлъстяване, лицев дисморфизъм, умствено изоставане и поведенчески нарушения. Характерно за синдрома е наличието на генерализирано намален мускулен тонус в неонаталния и кърмачески период, лош сукателен рефлекс, недостатъчно наддаване на тегло, а след 2-годишна възраст е налице повишен апетит с обсебване от търсене на храна, рязко наддаване на тегло и развитие на високостепенно затлъстяване. Налице е също изоставане в умственото развитие, забавено или непълно полово съзряване и късен пубертет и други
– синдромът на Laurence-Moon-Bardet-Biedl: характеризира се със затлъстяване, пигментна дегенерация на ретината, полидактилия, фиброза на черния дроб, бъбречни нарушения, захарен диабет тип 2 и други
– синдрома на Alström: налице е ранно затлъстяване, дегенерация на ретината, перцептивна загуба на слуха, забавено пубертетно развитие, нарушения в чернодробната и бъбречна функция
2. Среда на живот.
През последните години редица проучвания свързват епидемията от затлъстяване с фактори от съвременна среда на живот, най-вече изобилието от храна, прием на висококалорийни, богати на мазнини и бързо резорбируеми захари храни, по-голям обем на порциите приемана храна и намалена физическа активност.
Храненето извън дома, особено в заведенията за бързо хранене, нараства в последните няколко десетилетия с тревожни размери и особено сред децата и младите хора. Тези храни обикновено са висококалорийни, богати на мазнини, на прости въглехидрати и сол. Употребата им се асоциира с по-висок индекс на телесна маса, като проучвания сочат, че храненето извън дома е свързано обикновено с прием на около 55 процента повече калории в сравнение с домашно приготвените ястия.
Децата са особено уязвими по отношение на тяхната среда на живот, тъй като те имат ограничени възможности за нейната промяна. Поради тази причина хранителните навици на децата обикновено са същите или подобни на техните родители. Същата зависимост се наблюдава и по отношение на моделите на физическа активност. Тези факти в съчетание с генетичната предразположеност обясняват предаването на наднорменото тегло и затлъстяването от родителите на децата.
В допълнение съвременният човек е изложен на хроничен стрес, който може да има отрицателен ефект върху физическото и психическо здраве и се сочи като един от факторите на средата на живот, свързани със затлъстяването. Хормоналните промени при стрес са свързани с повишена секреция на хормоните на щитовидната жлеза и кортизол от надбъбречните жлези. Кортизолът служи като сигнал за освобождаване на мазнини и въглехидрати от мастната тъкан в кръвния ток и е главен рисков фактор за затлъстяване в коремната област. Едновременно с това се блокират ефектите на инсулина с цел глюкозата и мазнините да не навлизат в клетките, а да останат в кръвообращението, където са леснодостъпни като източник на енергия за нуждаещите се тъкани.
Ефектите на хроничния стрес по отношение на апетита и хранителните предпочитания са различни при различните хора. Някои повишават теглото си в отговор на стреса, докато при други е налице потиснат апетит, като последни проучвания показват превалиране на наддаването на тегло вследствие на хроничния стрес.
3. Ендокринни причини.
Редица ендокринни нарушения провокират развитието на наднормено тегло и затлъстяване в резултат от нарушения в енергийния баланс, като хормоналният дисбаланс пряко корелира с промените в апетита и склонността към натрупване на килограми.
Свързани със затлъстяването са различни ендокринни нарушения:
– заболявания на щитовидната жлеза: при дефицит на хормони на щитовидната жлеза и хипотиреодизъм в резултат от хормоналния дисбаланс се забавя метаболизмът и е налице склонност към наддаване на тегло
– нарушения в растежния хормон: при дефицит на растежен хормон, като например нанизъм при децата, акромегалия при възрастните, се описва повишен риск от наднормено тегло и затлъстяване
– нарушения в кортизола: повишените кортизолови нива и синдром на Къшинг са свързани със затлъстяване
– нарушения на паращитовидните жлези: псевдохипопаратиреоидизмът е значително рядко ендокринно заболяване, което също е свързано със затлъстяване. Дължи се на резистентност към действието на паратиреоидния хормон, който е един от основните регулатори на калциево-фосфорната обмяна.
4. Други причини
Изясняването на причините, довели до затлъстяване, има важно значение при изготвянето на последващия индивидуален терапевтичен план, като в някои случаи в основата на натрупването на излишното тегло стои продължителният прием на някои лекарства, тежки мозъчни увреждания, обездвижване след неврохирургични интервенции:
– причини от страна на централната нервна система: при тежки мозъчни увреждания, някои мозъчни тумори, при облъчване на централната нервна система
– някои лекарства: сред лекарствата, отговорни за затлъстяването, са продължителното приложение на кортикостероиди с развитие на типично центрипетално затлъстяване (в областта на корема), лекарства за лечение на диабет (инсулин, сулфанилурейни препарати), ципрохептадин, прогестини, бета-блокери, антихистамини, някои антидепресанти и антипсихотични лекарства
РИСКОВИ ФАКТОРИ ВОДЕЩИ ДО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ
За развитието на наднормено тегло и затлъстяване допринасят многобройни рискови фактори, като колкото по-голям брой от тях въздейства върху съответния пациент, толкова по-голям е рискът от наддаване на тегло.
Срещу голяма част от рисковите фактори може да се противодейства активно чрез промени в храненето и увеличаване на физическата активност.
1. Генетичен фактор.
Затлъстяването има тенденция да се предава в семейството. Ако е налична фамилна анамнеза, тоест един или двамата родители са с наднормено тегло, рискът от затлъстяване се увеличава. Това не е само поради генетичния фактор, но и защото членовете на семейството са склонни да споделят сходни навици за хранене и активност.
Макар генетичният фактор да не е коригируем и контролориум, срещу него може да се противодейства с правилен хранителен режим и подходяща двигателна активност.
2. Възраст.
Затлъстяването може да се появи във всяка възраст, дори и при малки деца. Но с напредване на възрастта, хормоналните промени и по-малко активния начин на живот се увеличава рискът от наднормено тегло. В допълнение, количеството на мускулите в тялото има тенденцията да намалява с възрастта, което води до забавяне на метаболизма.
Тези промени също така намаляват калорийните нужди и може да бъде по-трудно да се контролира дневният енергиен внос. Ако човек не контролира съзнателно какво яде и не стане по-активен с напредване на възрастта, най-вероятно ще наддаде на тегло.
3.Нездравословно хранене.
Нездравословното хранене включва хранителен режим с високо съдържание на калории, висококалорични напитки и големи порции, силно ограничена консумация на пресни плодове и зеленчуци, готвени храни, варива и други и значително допринася за повишаване на теглото.
Нездравословното, небалансирано и непълноценно хранене е в основата на затлъстяването при съвременния човек, като редица допълнителни рискови фактори съдействат за бързото натрупване на излишните килограми и неравностойната борба с тях.
4. Намалена физическа активност.
При заседнал начин на живот с намалена до липсваща физическа активност се приемат повече калории на ден, отколкото се изгарят чрез рутинните ежедневни дейности, което води до положителен енергиен баланс и дори минималното му превишаване улеснява натрупването на килограми с течение на времето.
Повишаването на двигателната активност, независимо под каква форма (упражнения, бягане, спорт) в комбинация с някои подобрения в хранителния режим са ключовите елементи за редукция на теглото при почти всички пациенти.
5. Медицински причини
При някои хора затлъстяването може да бъде резултат от медицинска причина, като например болести на щитовидната жлеза, синдром на Prader-Willi, синдром на Къшинг и други състояния. Медицински проблеми, като артрит, също могат да доведат до намалена активност, която може да причини увеличаване на теглото.
Подлежащ захарен диабет тип 2, метаболитен синдром, хормонален дисбаланс с различна етиология сами по себе си могат да провокират допълнително наддаване на тегло, а много често назначената терапия за тяхното овладяване също допринася за развитието на затлъстяване.
Сред лекарствата, за които се предполага висок риск от натрупване на тегло при продължителен прием, се включват кортикостероиди, хормонални препарати (женски полови хормони), антидепресанти, антиепилептични средства, антипсихотични лекарства, бета-блокери, лекарства за лечение на диабет и други.
6. Други рискови фактори.
Редица други фактори допринасят за натрупването на излишно тегло или затрудняват борбата с неговата редукция, като някои от тях подлежат на контрол и противодействие, докато други спадат към неконтролируемите.
Сред другите рискови фактори, допринасящи за затлъстяване, се включват:
– социални и икономически фактори: проучвания са направили връзка между социалните и икономически фактори и наднорменото тегло. Например, избягването на затлъстяването е трудно, ако човек няма средства за закупуване на по-здравословни храни
– отказ от тютюнопушене: отказът от тютюнопушенето често е свързан с увеличаване на теглото. При някои хора това може да доведе до драстично наддаване на тегло с развитие на затлъстяване. В дългосрочен план отказването на цигарите се асоциира с по-голяма полза за здравето
– липса на сън: липсата на достатъчно сън, но също и прекалено много сън може да доведе до промени в нивото на хормоните, които повишават апетита. Също така може да се увеличи желанието за консумация на храни с високо съдържание на калории и въглехидрати, които могат да допринесат за повишаване на теглото
– бременност: по време на бременността теглото на жената се увеличава, като при много жени увеличението е далеч над препоръчителните 10 до 14 килограма. Натрупването на много излишни килограми по време на бременността се асоциира с по-висок риск от задържането им след раждането и необходимост от повече време, постоянство и усилия за тяхната редукция
КАКВИ СА ЗДРАВНИТЕ РИСКОВЕ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО?
Затлъстяването не е само естетически проблем, но и пряко заплашващ здравето, както и свързан с намалена продължителност на живота проблем, изискващ своевременна корекция.
Затлъстяването крие многобройни рискове от усложнения със системен характер, някои от които могат да са животозастрашаващи.
1. Метаболитни нарушения.
Метаболитните нарушения са сред най-честите здравни рискове, свързани със затлъстяването, като се наблюдават при висок процент от пациентите и крият допълнителен риск от развитие на усложнения и дългосрочни увреждания.
Най-честите метаболитни нарушения в резултат на затлъстяване включват:
– инсулинова резистентност и хиперинсулинемия: хиперинсулинемията и инсулиновата резистентност са често срещани усложнения при пациенти със затлъстяване, като рискът от преминаване към захарен диабет тип 2 е много висок
– захарен диабет тип 2: състоянието се развива изключително често в резултат от нездравословно хранене, заседнал начин на живот, затлъстяване и подлежаща преходна или по-продължителна инсулинова резистентност
– дислипидемия: дислипидемията е обменно нарушение, което включва високи стойности на общия холестерол, високи триглицериди, ниски стойности на HDL (добрия) и високи стойности на LDL (лошия) холестерол
– подагра: затлъстяването крие риск от развитие на хиперурикемия (високи нива на пикочна киселина), което от своя страна увеличава рисковете, особено при предразположени индивиди, от развитие на подагра и свързаните с нея усложнения като подагрозен артрит, бъбречни нарушения и други.
2. Кожни проблеми.
Промяната в телосложението, особено за по-кратък период, води до повишен риск от поява на различни по вид кожни проблеми. Някои от тях са безобидни и едва забележими, докато други причиняват значителен дискомфорт на засегнатите пациенти.
Сред най-характерните от тях се включват:
– акантозис нигриканс: представлява тъмно кафяво до черно пигментиране на кожата най-често по врата, под мишниците и гениталиите. Много често погрешно се възприема като замърсяване на кожата вследствие на неспазване на лична хигиена. При индивидите с наднормено тегло и затлъстяване наличието на тези кожни промени сочи към инсулинова резистентност
– стрии: представляват линеарни белези по кожата в участъците, в които тя е била разтегната за по-продължително време. В началото стриите са червени, впоследствие стават виолетови и накрая са с бял, седефен цвят, разположени леко под нивото на кожата. Явяват се вследствие на разкъсване на колагенови и еластинови нишки в участъците на преразтягане на кожата. Срещат се най-често по гърдите, корема, ханша и бедрата, като най-честа причина за тяхната поява е рязка промяна в теглото
– други: пациентите със затлъстяване са предразположени към интертриго, хирзуитизъм, целулит, карбункули (остро гнойно възпаление на няколко разположени един до друг космени фоликули), акне и други.
3.Сърдечно-съдови заболявания.
Затлъстяването е сериозен рисков фактор за развитие на различни по вид и тежест сърдечно-съдови проблеми и усложнения, много от които имат дълготрайни последици и налагат провеждане на доживотна терапия.
Сред най-честите усложнения се включват:
– артериална хипертония: високо кръвно налягане е честа находка сред затлъстелите възрастни, като рискът за развитие на хипертония е по-висок при централния тип затлъстяване (тип ябълка) в сравнение със затлъстяването тип круша с отлагане на мастна тъкан по ханша и бедрата
– инфаркт на миокарда: рискът от развитие на коронарна болест, съответно инфаркт на миокарда, е 3 до 4 пъти по-висок при пациенти със затлъстяване, като за жените се установява по-висок риск
– други: лицата със затлъстяване са изложени на по-висок риск от развитие на застойна сърдечна недостатъчност, хипертрофия на лявата камера, кардиомиопатия, белодробно сърце, белодробна хипертония и други.
4. Заболявания на стомашно-чревният тракт.
Някои заболявания на храносмилателната система се описват по-често сред лица със затлъстяване, като тежестта им варира в широки граници.
С повишен риск за развитие са следните:
– холелитиаза и холецистит: камъни в жлъчния мехур (холелитиаза) и/или възпаление на жлъчния мехур (холецистит) са много по-честа находка при лица със затлъстяване, особено при жените по време на или след бременност
– неоплазми: някои проучвания намират връзка между затлъстяването и някои злокачествени заболявания, като например рак на дебелото черво при жените и мъжете, рак на ректума (правото черво) и рак на жлъчния мехур
– други: налице е повишен риск от развитие на неалкохолна мастна чернодробна болест и неалкохолен стеатохепатит, рефлукс-езофагит, диспепсия.
5. Нарушения на белодробната функция.
Затлъстяването повлиява неблагоприятно и респираторната функция, като предразполага към развитието на някои заболявания, може да провокира обостряне на оделжащи респираторни заболявания или да затрудни тяхната терапия.
Сред по-характерните от тях се включват:
– обструктивна сънна апнея: представлява нарушение на дишането по време на сън, характеризиращо се с паузи при вдишванията над 10 секунди. Основните симптоми включват повишена сънливост през деня, хронична умора, нарушена концентрация, намалена работоспособност, понижено либидо, неспокоен сън, хъркане и други, като състоянието е самостоятелен рисков фактор за развитието на инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и диабет тип 2
– синдром на Pickwick: синдромът на Пикуик се среща при умерено до тежко затлъстели индивиди и се характеризира с белодробна хиповентилация, продължителна сънливост, периодично дишане, цианоза и вторична полицитемия (повишено ниво на хемоглобина и еритроцитите) вследствие на пониженото насищане с кислород
– други: описва се по-висока заболеваемост от бронхиална астма, както и по-висока възприемчивост към инфекции на белия дроб
6. Репродуктивни и тазови нарушения.
Метаболитните и ендокринните нарушения, съпътстващи затлъстяването, водят до изключително висок риск от развитие на репродуктивни нарушения и промени в половото съзряване. При подрастващи могат да се очакват нарушения в пубертета, докато при възрастни чести са репродуктивните нарушения.
Сред основните се включват:
– преждевременен пубертет: една част от затлъстелите деца са с ускорено израстване и полово съзряване. По-често се наблюдава сред момичетата, като при тях менархето (първата менструация) настъпва по-рано, но е възможно и да имат нередовен цикъл, поради по-голямата вероятност при тях от развитието на поликистично-овариален синдром
– репродуктивни нарушения: затлъстяването е свързано с инсулинова резистентност, която от своя страна може да доведе до липса на овулация и безплодие. Данните от проведени в тази насока проучвания сочат, че сред жените с наднормено тегло е налице ановулация в 30 процента от случаите в сравнение с жените с нормално телесно тегло, а при жените със затлъстяване този процентът нараства драстично
– поликистоза на яйчниците: хиперандрогенемия (по-високо ниво на мъжки полови хормони) и поликистично-овариален синдром са чести състояние при жени със затлъстяване, като клиничната изява включва хирзуитизъм, акне, затлъстяване, нарушения в менструалния цикъл
– хипогонадотропен хипогонадизъм при мъжете: затлъстелите мъже имат по-често нарушена сперматогенеза, еректилна дисфункция, намалено либидо и импотентност, като тези отклонения са толкова по-изразени, колкото по-високостепенно е затлъстяването. Дължат се на по-ниски нива на тестостерона и на повишени нива на женските полови хормони
– стрес-инконтиненция: представлява неволно изпускане на урина при физическо усилие, смях, кихане, кашлица, вдигане на тежки предмети и други състояния, които повишават вътрекоремното налягане, като затлъстяването се явява независим рисков фактор за развитие на стрес-инконтиненция.
КАКВО Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ИРИСОВАТА ДИАГНОСТИКА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАТЛЪСТЯВАНЕ?
Прегледа по ирисова диагностика е ценен с това ,че ще даде още една гледна точка при разглеждането и разрешението на този проблем.Чрез него ще се види състоянието на лимфната система и енергийните дисбаланси в организма,които създават благоприятни условия за възникване на това нарушение.Благодарение на този тип диагностика ще се установи точно кой орган нарушава хармонията в организма и чрез правилно индивидуално предписание на подходящ начин на живот-физическа активност,подходяща храна специфична за подкрепа на точно този орган, ще възстанови нормалната му функция ,а от там и хармонията в целият организъм.