От анатомична гледна точка, ирисът представлява най-видимата част от увеалния тракт, разположена в средната част на окото. Състои се от кръвоносни съдове, съединителна тъкан и пигментни клетки, отговорни за отличителния цвят на ириса при всеки човек. Ирисът съдържа и фини мускули, които контролират движението му и правят възможна промяната на размера на зеницата, която контролира светлинния поток, достигащ до ретината. Природата ни е дарила с такава възможност,че с нужната компетентност да разчитаме различни белези-оцветявания или обезцветявания или различни форми(маркировки) и плътност на ирисовите влакна и така да придобием сведения за моментното състояние на определени тъкани и системи и тенденциите към повишена или намалена функция в тях. Това разбира се,трябва да се извършва само от дипломирани лекари преминали необходимият курс на обучение. При наличие на заболяване, тези лезии показват областите, в които е настъпило нарушение. От ириса също може да се определи локализацията на различни токсични отлагания натрупани в организма.Те биват ендогенни и екзогенни. Каквито и да са, те се отразяват на обмяната в даден орган на клетъчно равнище, а оттам и на целия организъм.
Ирисът е като карта на тялото – промените в някои органи се отразяват в отделните части на ириса.Иридологията е наука, която визуализира енергийният статус на отделните органи и тъкани в организма.Тя разглежда ириса, неговата структура, цвят и отделни промени по него (маркировки) и чрез това определя здравословното състояние на организма. Тя е един информативен, безболезнен, безкръвен и напълно безопасен метод за диагностика, доказал се през годините. В рамките на 30-60 минути при визуалния оглед на ириса, се получава информация за минали заболявания и здравословни проблеми, протичащи в момента.
Могат да бъдат диагностицирани и някои генетични слабости и предразположености на индивида. Методът е приложим при деца над 2 години. С този метод не могат да се диагностицират кръвни и психични заболявания, както и имунологични заболявания.Не е средство на избор и при онкологични заболявания. В миналото,когато конвенционалната медицината не е разполагала с тези съвременни медицински апарати за диагностика,като рентген,скенер,магнитен резонанс ,тя е била единственото средство за диагностика. В съвременните условия в които живее човек на постоянен прием на антибиотици и медикаменти,прием на зловредна храна,както и излагане на йонизиращо лъчение ,посредством ирисовата диагностика не може да се постави диагноза в съвременния медицински смисъл. Тя ни показва живото човешко тяло като единно цяло, както при здравия човек, така и при болния.
Окото е огледало на душата,както пише в Библията, но пресъздава процесите и измененията на организма и подобно на прозорец ги показва навън. В този смисъл ирисовата диагностика придобива основно значение,като МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ,а не само или не толкова ,като начин за поставяне на диагноза в медицинският и смисъл.Конвенционалната медицина много често не дава отговор на въпроса ,защо се изявява определена патология и лекува само последствията от този болестният процес,а не причината. Тази диагностика има преимущество и за профилактика,като предиктивна методика за определяне на предполагаемият риск от възникване на соматични заболявания. Често при здрави наглед хора, тя открива в ранна фаза застрашаващи смущения, които могат да възникнат на почвата на наследствено обременяване или вследствие на други фактори.
Аз като дипломиран лекар не разграничавам и не противопоставям традиционната медицина на иридологията.Както традиционните методи на изследване хвърлят светлина и дават сведения за определени патофизиологични процеси,а иридологията не може,така и иридологията дава информация за определени патологични изменения, които традиционната медицина не дава. В тази връзка ирисовата диагностика трябва да се разглежда просто ,като още една гледна точка и заедно с всички конвенционални медицински изследвания-образни,лабораторни и физикални,да формира най-пълният и всеобхватен нагледен образ на здравният статус на всеки пациент.