От анатомична гледна точка, ирисът представлява най-видимата част от увеалния тракт, разположена в средната част на окото. Състои се от кръвоносни съдове, съединителна тъкан и пигментни клетки, отговорни за отличителния цвят на ириса при всеки човек. Ирисът съдържа и фини мускули, които контролират движението му и правят възможна промяната на размера на зеницата, която контролира светлинния поток, достигащ до ретината. Природата ни е дарила с такава възможност,че с нужната компетентност да разчитаме различни белези-оцветявания или обезцветявания или различни форми(маркировки) и плътност на ирисовите влакна и така да придобием сведения за моментното състояние на определени тъкани и системи и тенденциите към повишена или намалена функция в тях.Това разбира се,трябва да се извършва само от дипломирани лекари преминали необходимият курс на обучение. При наличие на заболяване, тези лезии показват областите, в които е настъпило нарушение. От ириса също може да се определи локализацията на различни токсични отлагания натрупани в организма.Те биват ендогенни и екзогенни. Каквито и да са, те се отразяват на обмяната в даден орган на клетъчно равнище, а оттам и на целия организъм.Ирисът е като карта на тялото – промените в някои органи се отразяват в отделните части на ириса.Иридологията е наука, която визуализира енергийният статус на отделните органи и тъкани в организма.Тя разглежда ириса, неговата структура, цвят и отделни промени по него (маркировки) и чрез това определя здравословното състояние на организма. Тя е един информативен, безболезнен, безкръвен и напълно безопасен метод за диагностика, доказал се през годините. В рамките на 30-60 минути при визуалния оглед на ириса, се получава информация за минали заболявания и здравословни проблеми, протичащи в момента. Могат да бъдат диагностицирани и някои генетични слабости и предразположености на индивида. Методът е приложим при деца над 2 години. С този метод не могат да се диагностицират кръвни и психични заболявания, както и имунологични заболявания.Не е средство на избор и при онкологични заболявания.В миналото,когато конвенционалната медицината не е разполагала с тези съвременни медицински апарати за диагностика,като рентген,скенер,магнитен резонанс ,тя е била единственото средство за диагностика.В съвременните условия в които живее човек на постоянен прием на антибиотици и медикаменти,прием на зловредна храна,както и излагане на йонизиращо лъчение ,посредством ирисовата диагностика не може да се постави диагноза в съвременния медицински смисъл.Тя ни показва живото човешко тяло като единно цяло, както при здравия човек, така и при болния. Окото е огледало на душата,както пише в Библията, но пресъздава процесите и измененията на организма и подобно на прозорец ги показва навън.В този смисъл ирисовата диагностика придобива основно значение,като МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ,а не само или не толкова ,като начин за поставяне на диагноза в медицинският и смисъл.Конвенционалната медицина много често не дава отговор на въпроса ,защо се изявява определена патология и лекува само последствията от този болестният процес,а не причината.Тази диагностика има преимущество и за профилактика,като предиктивна методика за определяне на предполагаемият риск от възникване на соматични заболявания. Често при здрави наглед хора, тя открива в ранна фаза застрашаващи смущения, които могат да възникнат на почвата на наследствено обременяване или вследствие на други фактори.Аз като дипломиран лекар не разграничавам и не противопоставям традиционната медицина на иридологията.Както традиционните методи на изследване хвърлят светлина и дават сведения за определени патофизиологични процеси,а иридологията не може,така и иридологията дава информация за определени патологични изменения ,които традиционната медицина не дава.В тази връзка ирисовата диагностика трябва да се разглежда просто ,като още една гледна точка и заедно с всички конвенционални медицински изследвания-образни,лабораторни и физикални,да формира най-пълният и всеобхватен нагледен образ на здравният статус на всеки пациент.

Началото на шуслеровата терапия е поставено от д-р Вилхем Шуслер преди почти 150г.Тогава провеждайки изследвания върху кремирани човешки органи е установил,че в нашето тяло има депа на различни минерални съединения,и че тъканите страдат ,ако основните соли ,които ги изграждат не са в точното количество.Например магнезиевата сол N7 е необходима за работата на нервите,мускулите и сърцето.Депо за отлагане на тази сол са кости и гладка мускулатура.Ето защо тази сол е необходима при състояния на спазми,болки и сърдечни аритмии.Същото се отнася и за всяка друга сол.Има ли дефицит -страдат органите и тъканите ,които я съдържат и функционират с нейна помощ.Шуслеровите соли са естествените минерални соли ,които изграждат всяка клетка в човешкото тяло.Минералите поддържат клетъчното здраве и са отговорни за многобройни биохимични процеси ,които протичат в организма.Техният дефицит или неправилно разпределение води до промяня в естествените физиологични процеси.Така започват болестните процеси във всеки орган или тъкан.Тялото само може да подсказва кои соли липсват по определени лицеви признаци или по желанието за консумация на различни храни.Например желанието за мазна и тестяна храна подсказва липсата на на Натриум фосфорукум,желанието за шоколад се свързва с недостиг на Магнезиум Фосфорикум,желанието за солени храни говори за недостиг на Натриум хлоратум и т.н.Възможността за усвояване на минералните соли при съвременният човек е силно понижена,тъй като клетките ни са блокирани от отпадни продукти.Само шуслеровата сол е в състояние да премине през клетъчната мембрана и да възстанови равновесието в нея.Това се дължи на факта ,че тя е в естествена концентрация и силно разредена.Стресът е също неблагоприятен фактор променящ биохимичните процеси в тялото, и така в клетките не настъпва нужният обмен на минерали,защото те започват да работят в авариен режим.В резултат минералите не циркулират свободно в клеткта и в междуклетъчното протранство.Това води до редица здравни проблеми.Тялото не разпределя правилно минералите и те не са в точните депа.Например калцият не в костите и зъбите,а се отделя в бъбреците ,което може да доведе до образуване на камъни.Целта на шуслеровите соли е да повиши усвояването от храната на минерали и да ги разпредели на точните места и така да възстанови равновесието в клетките.По този начин тялото е в баланс,нормално протичат физиологичните процеси и имаме енергия.
Производството на Шуслерови соли на Немският хомеопатичен съюз се извършва с голяма прецизност.За целта се правят повече от 30 строго контролирани стъпки ,така че солите да са с най-дибро немско качество проверено от Изпълнителната агенция по лекарствата.Те се произвеждат чрез т.н. ,,тритурация,,,което осигурява тяхното разреждане до естествени конценрации в клетките.Така те преминават безпроблемно през клетъчните мембрани за да възстановят тяхното равновесие.Шуслеровите соли са абсолютно безопасни ,без никакви противопоказания и без никакви странични ефекти,приложими за всеки член на семейството,както за профилактика,така и за лечение независимо от възраста,дори за бебета,както и за бременни и кърмачки.Няма риск и от предозиране.Приемът на Шуслерови соли за разлика от хомеопатичните лекарства не се влияе от други лекарства ,мента,кафе,шоколад.Важно е обаче това да става 30 минути преди или след храна за да може лигавицата на устната кухина да е чиста.Така таблетките се усвояват бързо и ефективно.
Шуслеровите соли се продават само в аптеките ,защото са със статут на лекарства без рецепта и като такива трябва да бъдат предписвани само от лекари с нужната квалификация.Те са регистрирани и проверени от Агенцията по лекарствата ,което е гаранция за тяхното действие ,произход и качество.

Създател на хомеопатичния метод на лечение е немският лекар д-р Самуел Ханеман. Той живее в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век и е един от най-ерудираните лекари в историята на медицината. Десет години – от 1799 до 1810 година – Ханеман събира наблюденията на изтъкнати за времето си лекари, провежда многобройни експерименти със здрави изпитатели и лекува стотици болни по новия терапевтичен метод. През 1810 година формулира основните принципи и закони на хомеопатичното лечение. Те са изложени във фундаменталното му произведение “Органон на лечебното изкуство”. Така в началото на деветнадесети век възниква една цялостна за времето си, завършена в теоретическо и практическо отношение лечебна система.

В края на деветнадесети век хомеопатичното лечение е било доста широко разпространено в САЩ и Западна Европа. Преди откриването на антибиотиците, с хомеопатични лекарства са лекувани ефективно смъртоносни за времето заболявания като коремен тиф, злокачествена скарлатина и холера. Например през 1813 година Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 184 болни от коремен тиф, без да загуби нито един от тях. През 1832 година по време на холерната епидемия хомеопатичното лечение се оказва много по-ефективно от разпространеното тогава “класическо” лечение.

Хомеопатичното лечение постепенно запада през двадесети век. Откриването на сулфонамидите и антибиотиците, настъпилите промени в бита на хората, модернизацията в медицината пораждат илюзията, че основните проблеми, засягащи здравето на човека, са намерили решение. Продължителните хомеопатични прегледи и внимателното, подробно изследване на болния отстъпват на инструменталните методи и по-агресивното лекарствено лечение.

Интересът към хомеопатията се пробужда отново преди двадесетина години. По това време лекарите, болните и обществото като цяло постепенно започват да разбират, че предписването на все по-силно действащи химически лекарства не води до трайно решаване на здравословните проблеми на хората. Нещо повече – оказва се, че голям брой от лекарствата заедно с лечебните си свойства имат и сериозни, нерядко опасни странични ефекти.

Знае се например, че всички противоаритмични медикаменти могат да доведат до проаритмия и съответно до ритъмна смърт. Най-опасни в това отношение са медикаментите, които имат най-силен противоаритмичен ефект. Според нови проучвания лечението с тези медикаменти, особено при болни с исхемична болест на сърцето и след инфаркт на миокарда, дори при нелоша прогноза, увеличава значително риска от ритъмна смърт в сравнение с контролна група пациенти.

Безразборната употреба на антибиотици става причина за рязко нарастване на резистентността на микроорганизмите и значително усложняване на броя на алергичните усложнения. Освен това тя води след себе си до дисбактериоза и съпътстващи микотични усложнения, които нерядко се лекуват трудно и продължително.
Желанието на болните да се лекуват с по-безвредни средства и стремежът на някои лекари да бъдат по-ефективни професионално, стават причина обществото да “преоткрие” хомеопатията и хомеопатичните медикаменти. Днес хомеопатично лечение се прилага при доста широк кръг болести, при това с ефект, съизмерим, а нерядко и по-добър от конвенционалното лечение.

По света хомеопатията се прилага от над 150 000 лекари. В България хомеопатия се практикува от 1995 г. , като до момента в принципите на хомеопатичното лечение са обучени над 1000 лекари.

Лечението с хомеопатични лекарства е признато и утвърдено в над 80 страни по света, включително страните от Европейския съюз, САЩ, Русия, Индия, Бразилия и др.
Юридическият статут на хомеопатията е различен в различните страни. В САЩ, Германия, Великобритания и Индия хомеопатия практикуват както лекари, така и лица без придобита медицинска специалност. Във Франция, Бразилия, Русия, страните от Централна и Източна Европа хомеопатия практикуват само лекари. Разпространението на хомеопатята сред лекарите е най-сериозно във Франция, Италия, Белгия и Швейцария, където хомеопатите са между 24 на 100 000 души население и 6,7 на 100 000 души население. В някои държави хомеопатичните лекарства се реимбурсират от националните здравни каси.

В България хомеопатията се преподава на студенти в медицинските университети от 2005 г. От 2007 г. в Закона за здравето хомеопатията е спомената като нетрадиционен метод за повлияване на здравето. Право да практикуват хомеопатия в България имат лица с магистърска степен по медицина и дентална медицина.
Българската медицинска хомеопатична организация беше създадена през 1999 г.и обединява лекарите-хомеопати, завършили курсове по клинична хомеопатия в медицинските университети.