От анатомична гледна точка, ирисът представлява най-видимата част от увеалния тракт, разположена в средната част на окото. Състои се от кръвоносни съдове, съединителна тъкан и пигментни клетки, отговорни за отличителния цвят на ириса при всеки човек. Ирисът съдържа и фини мускули, които контролират движението му и правят възможна промяната на размера на зеницата, която контролира светлинния поток, достигащ до ретината. Природата ни е дарила с такава възможност,че с нужната компетентност да разчитаме различни белези-оцветявания или обезцветявания или различни форми(маркировки) и плътност на ирисовите влакна и така да придобием сведения за моментното състояние на определени тъкани и системи и тенденциите към повишена или намалена функция в тях.Това разбира се,трябва да се извършва само от дипломирани лекари преминали необходимият курс на обучение. При наличие на заболяване, тези лезии показват областите, в които е настъпило нарушение. От ириса също може да се определи локализацията на различни токсични отлагания натрупани в организма.Те биват ендогенни и екзогенни. Каквито и да са, те се отразяват на обмяната в даден орган на клетъчно равнище, а оттам и на целия организъм.Ирисът е като карта на тялото – промените в някои органи се отразяват в отделните части на ириса.Иридологията е наука, която визуализира енергийният статус на отделните органи и тъкани в организма.Тя разглежда ириса, неговата структура, цвят и отделни промени по него (маркировки) и чрез това определя здравословното състояние на организма. Тя е един информативен, безболезнен, безкръвен и напълно безопасен метод за диагностика, доказал се през годините. В рамките на 30-60 минути при визуалния оглед на ириса, се получава информация за минали заболявания и здравословни проблеми, протичащи в момента. Могат да бъдат диагностицирани и някои генетични слабости и предразположености на индивида. Методът е приложим при деца над 2 години. С този метод не могат да се диагностицират кръвни и психични заболявания, както и имунологични заболявания.Не е средство на избор и при онкологични заболявания.В миналото,когато конвенционалната медицината не е разполагала с тези съвременни медицински апарати за диагностика,като рентген,скенер,магнитен резонанс ,тя е била единственото средство за диагностика.В съвременните условия в които живее човек на постоянен прием на антибиотици и медикаменти,прием на зловредна храна,както и излагане на йонизиращо лъчение ,посредством ирисовата диагностика не може да се постави диагноза в съвременния медицински смисъл.Тя ни показва живото човешко тяло като единно цяло, както при здравия човек, така и при болния. Окото е огледало на душата,както пише в Библията, но пресъздава процесите и измененията на организма и подобно на прозорец ги показва навън.В този смисъл ирисовата диагностика придобива основно значение,като МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ,а не само или не толкова ,като начин за поставяне на диагноза в медицинският и смисъл.Конвенционалната медицина много често не дава отговор на въпроса ,защо се изявява определена патология и лекува само последствията от този болестният процес,а не причината.Тази диагностика има преимущество и за профилактика,като предиктивна методика за определяне на предполагаемият риск от възникване на соматични заболявания. Често при здрави наглед хора, тя открива в ранна фаза застрашаващи смущения, които могат да възникнат на почвата на наследствено обременяване или вследствие на други фактори.Аз като дипломиран лекар не разграничавам и не противопоставям традиционната медицина на иридологията.Както традиционните методи на изследване хвърлят светлина и дават сведения за определени патофизиологични процеси,а иридологията не може,така и иридологията дава информация за определени патологични изменения ,които традиционната медицина не дава.В тази връзка ирисовата диагностика трябва да се разглежда просто ,като още една гледна точка и заедно с всички конвенционални медицински изследвания-образни,лабораторни и физикални,да формира най-пълният и всеобхватен нагледен образ на здравният статус на всеки пациент.
