Създател на хомеопатичния метод на лечение е немският лекар д-р Самуел Ханеман. Той живее в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век и е един от най-ерудираните лекари в историята на медицината. Десет години – от 1799 до 1810 година – Ханеман събира наблюденията на изтъкнати за времето си лекари, провежда многобройни експерименти със здрави изпитатели и лекува стотици болни по новия терапевтичен метод. През 1810 година формулира основните принципи и закони на хомеопатичното лечение. Те са изложени във фундаменталното му произведение “Органон на лечебното изкуство”. Така в началото на деветнадесети век възниква една цялостна за времето си, завършена в теоретическо и практическо отношение лечебна система.
В края на деветнадесети век хомеопатичното лечение е било доста широко разпространено в САЩ и Западна Европа. Преди откриването на антибиотиците, с хомеопатични лекарства са лекувани ефективно смъртоносни за времето заболявания като коремен тиф, злокачествена скарлатина и холера. Например през 1813 година Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 184 болни от коремен тиф, без да загуби нито един от тях. През 1832 година по време на холерната епидемия хомеопатичното лечение се оказва много по-ефективно от разпространеното тогава “класическо” лечение.
Хомеопатичното лечение постепенно запада през двадесети век. Откриването на сулфонамидите и антибиотиците, настъпилите промени в бита на хората, модернизацията в медицината пораждат илюзията, че основните проблеми, засягащи здравето на човека, са намерили решение. Продължителните хомеопатични прегледи и внимателното, подробно изследване на болния отстъпват на инструменталните методи и по-агресивното лекарствено лечение.
Интересът към хомеопатията се пробужда отново преди двадесетина години. По това време лекарите, болните и обществото като цяло постепенно започват да разбират, че предписването на все по-силно действащи химически лекарства не води до трайно решаване на здравословните проблеми на хората. Нещо повече – оказва се, че голям брой от лекарствата заедно с лечебните си свойства имат и сериозни, нерядко опасни странични ефекти.
Знае се например, че всички противоаритмични медикаменти могат да доведат до проаритмия и съответно до ритъмна смърт. Най-опасни в това отношение са медикаментите, които имат най-силен противоаритмичен ефект. Според нови проучвания лечението с тези медикаменти, особено при болни с исхемична болест на сърцето и след инфаркт на миокарда, дори при нелоша прогноза, увеличава значително риска от ритъмна смърт в сравнение с контролна група пациенти.
Безразборната употреба на антибиотици става причина за рязко нарастване на резистентността на микроорганизмите и значително усложняване на броя на алергичните усложнения. Освен това тя води след себе си до дисбактериоза и съпътстващи микотични усложнения, които нерядко се лекуват трудно и продължително.
Желанието на болните да се лекуват с по-безвредни средства и стремежът на някои лекари да бъдат по-ефективни професионално, стават причина обществото да “преоткрие” хомеопатията и хомеопатичните медикаменти. Днес хомеопатично лечение се прилага при доста широк кръг болести, при това с ефект, съизмерим, а нерядко и по-добър от конвенционалното лечение.
По света хомеопатията се прилага от над 150 000 лекари. В България хомеопатия се практикува от 1995 г. , като до момента в принципите на хомеопатичното лечение са обучени над 1000 лекари.
Лечението с хомеопатични лекарства е признато и утвърдено в над 80 страни по света, включително страните от Европейския съюз, САЩ, Русия, Индия, Бразилия и др.
Юридическият статут на хомеопатията е различен в различните страни. В САЩ, Германия, Великобритания и Индия хомеопатия практикуват както лекари, така и лица без придобита медицинска специалност. Във Франция, Бразилия, Русия, страните от Централна и Източна Европа хомеопатия практикуват само лекари. Разпространението на хомеопатята сред лекарите е най-сериозно във Франция, Италия, Белгия и Швейцария, където хомеопатите са между 24 на 100 000 души население и 6,7 на 100 000 души население. В някои държави хомеопатичните лекарства се реимбурсират от националните здравни каси.
В България хомеопатията се преподава на студенти в медицинските университети от 2005 г. От 2007 г. в Закона за здравето хомеопатията е спомената като нетрадиционен метод за повлияване на здравето. Право да практикуват хомеопатия в България имат лица с магистърска степен по медицина и дентална медицина.
Българската медицинска хомеопатична организация беше създадена през 1999 г.и обединява лекарите-хомеопати, завършили курсове по клинична хомеопатия в медицинските университети.
